Има нещо гнило в Дания
ПЕТЪР ЙОВЧЕВ, текстът е оповестен в Investor Digest
От години някои специалисти показват европейския контрол като панацеа, способна да излекува в зародиш всевъзможни евентуални проблеми на българския банков бранш. Очевидно до някаква степен това мнение се споделя и от държавното управление, което това лято се съгласи на невижданото изискване да влезе в банковия съюз - т.е. да даде на ЕЦБ сериозна част от надзорните функционалности върху финансовата си система - още с влизането в механизма ERM II, преди фактическото приемане на еврото.
Но по подигравка на ориста този ход, който съгласно някои би трябвало да усили спокойствието и доверието в българските банки, съответства по време с няколко от най-големите финансови кавги в новата история на Европа, предиздвикали мнозина да се усъмнят намерено в успеваемостта на надзора на ЕЦБ. Последната капка, преляла чашата, бе възобновеното следствие в Danske Bank, което изкара нескрито една от най-крупните схеми за пране на пари в последните десетилетия. Според предварителни оценки става дума за близо 200 милиарда евро съмнителни прехвърляния, направени сред 2007 и 2015 година от естонския клон на банката. Европейските банки са се трансформирали в фантазията на перача на пари, разяснява банковият редактор на The Financial Times Патрик Дженкинс, като припомня, че Еврокомисията даже не е съумяла още да сътвори единна база данни за прането на пари.
" Европейската централна банка не може повече да се крие зад гърбовете на националните надзори ", заяви още напролет Свен Гийголд, представител на групата на зелените в Европейския парламент. " Бизнес моделите на всички банки в еврозоната би трябвало да бъдат систематично проверявани за опасности, свързани с финансови закононарушения. ЕЦБ към този момент има компетенциите да го прави ". Според Гийголд е " унизително и злепоставящо ", че се постанова Съединените щати да работят като действителния контрол против прането на пари в Европа.
Строго видяно Danske Bank не е измежду банките в еврозоната. Дания и Англия са единствените страни в Европейски Съюз със специфични клаузи в договорите за присъединение, които не ги задължават да одобряват еврото. През 2015 държавното управление в Копенхаген разгласи желание да причисли страната към новосъздадения банков съюз, само че след това смяната на парламентарното болшинство блокира този развой и в този момент той е оставен за 2019 - вероятно.
Само че Естония, където локалният клон на Danske е правил съмнителните прехвърляния, е член на еврозоната. Гуверньорът на националната й банка Ардо Хансон е член на управителния съвет на ЕЦБ; вицегуверньорът Мадис Мюлер е член на надзорния съвет, който точно би трябвало да следи да не се случват толкоз явни схеми като разработваната от филиала на Danske в Естония. По размер на активите този филиал е петата най-значима банка в страната (от общо 16). Няма пояснение за какво е останал под радара.
Защо приказваме за " явна " скица ли? Дори най-повърхностният взор върху числата ще ви даде отговора. Подозрителните действия се отнасят до задграничните клиенти на естонския клон. По данни на самата банка тези клиенти са към 15 000, най-вече от Русия, Англия и Британските вирджински острови. След изследването на първите 6000 сметки Danske призна, че " огромното болшинство " от тях са съмнителни. През тези 15 000 сметки са превъртени 200 милиарда евро - 10 пъти повече от Брутния вътрешен артикул на Естония. Само през 2013 година тези прехвърляния са надхвърлили 30 милиарда евро - на фона на всички депозити в естонската банкова система, които едвам надвишават 19 милиарда евро.
Възвръщаемостта на капитала на Danske от задграничните клиенти през 2013 година е била смайващите 402% - при приблизително 60% за Естония и едвам 7% в прилежаща Латвия.
Още през 2014 вътрешен осведомител разкрива схемата и естонският регулатор бие паника. Пред 2015 Deutsche bank се отхвърля от партньорството във валутните интервенции с Danske в Естония и предизвестява датската банка, че единствено един на 10 нейни клиенти наподобява отвън съмнение. Преди това същото предизвестие насочва JPMorgan.
Самата Danske Bank обаче не подхваща нищо. Всъщност таман противоположното: Томас Борген, който като началник на интернационалното банкиране ръководи естонския бизнес през 2009-2012, през 2013 е определен за основен изпълнителен шеф на банката. Едва през 2017, след поредност сензационни разкрития във вестник Berlingske, банката стартира вътрешно следствие по случая. Борген подаде оставка през септември 2018. Вероятно го чака правосъдно обвиняване, че е пренебрегнал множеството подозрителни сигнали.
След оставката на Борген банката призна, че " редица пропуски " в механизмите й за ръководство и надзор са разрешили естонският клон да бъде употребен за пране на пари, и даде обещание да подари облагата от активността му - към 1.5 милиарда крони, или 200 млн. евро - на самостоятелна фондация за битка с финансовите закононарушения.
Berlingske се добра до отчета на първичния вътрешен осведомител в Danske и заяви и някои от имената на тези " подозрителни " задгранични клиенти. Сред тях е записаното в Лондон Lantana Trade, чиито автентичен притежател съгласно отчета е фамилията на съветския президент Владимир Путин. На питане на The Financial Times от Кремъл дадоха отговор, че президентът " няма нищо общо със упоменатата банка ".
Някои от клиентите съответстват с имената от предходния скандал с " огледалните покупко-продажби " на Deutsche Bаnk, поради които немската банка бе санкционирана над 670 милиона $ от щатските и европейските регулатори. И в двата листата да вземем за пример проличава сдружението IC Financial Bridge на Александър Перепилични - нашумелия осведомител по делото " Магнитски ", който умря край дома си в Англия през 2012 при съмнителни условия.
Като цяло английските сдружения с лимитирана отговорност (LLP) са били пожеланият инструмент при прането на пари. Това евентуално изяснява и за какво броят на записаните на Острова компании от подобен вид е бухнал с 236% сред 2009 и 2016 година.
Впрочем абсурдът с Danske е единствено следващото доказателство, че надзорът в Европа не работи изключително дейно. В началото на септември оставка подаде и Коус Тимерманс, финансовият шеф на холандската ING Bank. Банката, този път от еврозоната, бе санкционирана 775 милиона евро от националния си регулатор поради позволено " серийно " пране на пари. В предходни години сходни санкции бяха налагани на Deutsche bank, френската BNP Paribas, английските HSBC и Standard Chartered. Тази пролет латвийската ABVL, която също бе под директния контрол на ЕЦБ, разгласи доброволна разпродажба под натиска на щатските финансови органи. И това са единствено редките случаи, когато банките въпреки всичко са хващани в нарушавания. Повечето сходни схеми минават безнаказано през " разхлабената " европейска банкова система, отбелязва Патрик Дженкинс. Същото загатва и отчет на Организация на обединените нации, съгласно който прането на пари в международен мащаб надвишава 2 трилиона $ годишно.
Европа има 5 съществени казуса в региона на банковия контрол, отбелязва Дженкинс в коментар за The Financial Times. Първо, директивата за битка с прането на пари бе пренаписвана пет пъти за последното десетилетие, и в обособените страни членнки е приложена прекомерно разпокъсано. Второ, качеството на проверяващите органи в обособените страни варира, поради което се счита, че едвам 5% от случаите на пране на пари стигат до вниманието на управляващите. Освен това в Европа има страни (Дженкинс посочва Естония, Латвия, Кипър и Малта), чиито стопански системи разчитат на привличането на задграничен капитал и надлежно не проверяват прекомерно ревниво произхода на този капитал. Четвърто, сред националните надзорни органи има прекомерно слаба съгласуваност - в тази ситуация с Danske и датският, и естонският регулатор са знаели за казуса от години, само че всеки е сметнал, че решаването му е обвързване на другия. И най-после, приключва Дженкинс, няма единна база данни в Европейски Съюз за прането на пари.
Към тези пет основни казуса ние бихме добави и шести: в ЕЦБ е настъпило безвремие поради изтичащите мандати на няколко от главните фигури. Даниел Нуи, която е отпред на надзора, би трябвало да се отдръпна на 31 декември тази година. Трима членове на управителния съвет на ЕЦБ също си стягат куфарите: вицепрезидентът Витор Констансио към този момент го стори на 1 юни, Петер Прат си отпътува през май следващата година, Беноа Кьоре - през декември. Мандатът на самия Марио Драги е до 31 октомври 2019. Тепърва ще се водят борбите кой да ги наследи и каква политика да изберат европейските надзорни органи в бъдеще. Докато тези въпроси не получат сигурни отговори, от служителите във Франкфурт надали могат да се чакат решителни дейности в каквато и да било посока. Което прочее важи с цялостна мощ и за пътя на България към ERM II. И най-малко частично изяснява упорството, с което ЕЦБ настоя да отсрочи влизането ни в механизма с най-малко една година.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов
От години някои специалисти показват европейския контрол като панацеа, способна да излекува в зародиш всевъзможни евентуални проблеми на българския банков бранш. Очевидно до някаква степен това мнение се споделя и от държавното управление, което това лято се съгласи на невижданото изискване да влезе в банковия съюз - т.е. да даде на ЕЦБ сериозна част от надзорните функционалности върху финансовата си система - още с влизането в механизма ERM II, преди фактическото приемане на еврото.
Но по подигравка на ориста този ход, който съгласно някои би трябвало да усили спокойствието и доверието в българските банки, съответства по време с няколко от най-големите финансови кавги в новата история на Европа, предиздвикали мнозина да се усъмнят намерено в успеваемостта на надзора на ЕЦБ. Последната капка, преляла чашата, бе възобновеното следствие в Danske Bank, което изкара нескрито една от най-крупните схеми за пране на пари в последните десетилетия. Според предварителни оценки става дума за близо 200 милиарда евро съмнителни прехвърляния, направени сред 2007 и 2015 година от естонския клон на банката. Европейските банки са се трансформирали в фантазията на перача на пари, разяснява банковият редактор на The Financial Times Патрик Дженкинс, като припомня, че Еврокомисията даже не е съумяла още да сътвори единна база данни за прането на пари.
" Европейската централна банка не може повече да се крие зад гърбовете на националните надзори ", заяви още напролет Свен Гийголд, представител на групата на зелените в Европейския парламент. " Бизнес моделите на всички банки в еврозоната би трябвало да бъдат систематично проверявани за опасности, свързани с финансови закононарушения. ЕЦБ към този момент има компетенциите да го прави ". Според Гийголд е " унизително и злепоставящо ", че се постанова Съединените щати да работят като действителния контрол против прането на пари в Европа.
Строго видяно Danske Bank не е измежду банките в еврозоната. Дания и Англия са единствените страни в Европейски Съюз със специфични клаузи в договорите за присъединение, които не ги задължават да одобряват еврото. През 2015 държавното управление в Копенхаген разгласи желание да причисли страната към новосъздадения банков съюз, само че след това смяната на парламентарното болшинство блокира този развой и в този момент той е оставен за 2019 - вероятно.
Само че Естония, където локалният клон на Danske е правил съмнителните прехвърляния, е член на еврозоната. Гуверньорът на националната й банка Ардо Хансон е член на управителния съвет на ЕЦБ; вицегуверньорът Мадис Мюлер е член на надзорния съвет, който точно би трябвало да следи да не се случват толкоз явни схеми като разработваната от филиала на Danske в Естония. По размер на активите този филиал е петата най-значима банка в страната (от общо 16). Няма пояснение за какво е останал под радара.
Защо приказваме за " явна " скица ли? Дори най-повърхностният взор върху числата ще ви даде отговора. Подозрителните действия се отнасят до задграничните клиенти на естонския клон. По данни на самата банка тези клиенти са към 15 000, най-вече от Русия, Англия и Британските вирджински острови. След изследването на първите 6000 сметки Danske призна, че " огромното болшинство " от тях са съмнителни. През тези 15 000 сметки са превъртени 200 милиарда евро - 10 пъти повече от Брутния вътрешен артикул на Естония. Само през 2013 година тези прехвърляния са надхвърлили 30 милиарда евро - на фона на всички депозити в естонската банкова система, които едвам надвишават 19 милиарда евро.
Възвръщаемостта на капитала на Danske от задграничните клиенти през 2013 година е била смайващите 402% - при приблизително 60% за Естония и едвам 7% в прилежаща Латвия.
Още през 2014 вътрешен осведомител разкрива схемата и естонският регулатор бие паника. Пред 2015 Deutsche bank се отхвърля от партньорството във валутните интервенции с Danske в Естония и предизвестява датската банка, че единствено един на 10 нейни клиенти наподобява отвън съмнение. Преди това същото предизвестие насочва JPMorgan.
Самата Danske Bank обаче не подхваща нищо. Всъщност таман противоположното: Томас Борген, който като началник на интернационалното банкиране ръководи естонския бизнес през 2009-2012, през 2013 е определен за основен изпълнителен шеф на банката. Едва през 2017, след поредност сензационни разкрития във вестник Berlingske, банката стартира вътрешно следствие по случая. Борген подаде оставка през септември 2018. Вероятно го чака правосъдно обвиняване, че е пренебрегнал множеството подозрителни сигнали.
След оставката на Борген банката призна, че " редица пропуски " в механизмите й за ръководство и надзор са разрешили естонският клон да бъде употребен за пране на пари, и даде обещание да подари облагата от активността му - към 1.5 милиарда крони, или 200 млн. евро - на самостоятелна фондация за битка с финансовите закононарушения.
Berlingske се добра до отчета на първичния вътрешен осведомител в Danske и заяви и някои от имената на тези " подозрителни " задгранични клиенти. Сред тях е записаното в Лондон Lantana Trade, чиито автентичен притежател съгласно отчета е фамилията на съветския президент Владимир Путин. На питане на The Financial Times от Кремъл дадоха отговор, че президентът " няма нищо общо със упоменатата банка ".
Някои от клиентите съответстват с имената от предходния скандал с " огледалните покупко-продажби " на Deutsche Bаnk, поради които немската банка бе санкционирана над 670 милиона $ от щатските и европейските регулатори. И в двата листата да вземем за пример проличава сдружението IC Financial Bridge на Александър Перепилични - нашумелия осведомител по делото " Магнитски ", който умря край дома си в Англия през 2012 при съмнителни условия.
Като цяло английските сдружения с лимитирана отговорност (LLP) са били пожеланият инструмент при прането на пари. Това евентуално изяснява и за какво броят на записаните на Острова компании от подобен вид е бухнал с 236% сред 2009 и 2016 година.
Впрочем абсурдът с Danske е единствено следващото доказателство, че надзорът в Европа не работи изключително дейно. В началото на септември оставка подаде и Коус Тимерманс, финансовият шеф на холандската ING Bank. Банката, този път от еврозоната, бе санкционирана 775 милиона евро от националния си регулатор поради позволено " серийно " пране на пари. В предходни години сходни санкции бяха налагани на Deutsche bank, френската BNP Paribas, английските HSBC и Standard Chartered. Тази пролет латвийската ABVL, която също бе под директния контрол на ЕЦБ, разгласи доброволна разпродажба под натиска на щатските финансови органи. И това са единствено редките случаи, когато банките въпреки всичко са хващани в нарушавания. Повечето сходни схеми минават безнаказано през " разхлабената " европейска банкова система, отбелязва Патрик Дженкинс. Същото загатва и отчет на Организация на обединените нации, съгласно който прането на пари в международен мащаб надвишава 2 трилиона $ годишно.
Европа има 5 съществени казуса в региона на банковия контрол, отбелязва Дженкинс в коментар за The Financial Times. Първо, директивата за битка с прането на пари бе пренаписвана пет пъти за последното десетилетие, и в обособените страни членнки е приложена прекомерно разпокъсано. Второ, качеството на проверяващите органи в обособените страни варира, поради което се счита, че едвам 5% от случаите на пране на пари стигат до вниманието на управляващите. Освен това в Европа има страни (Дженкинс посочва Естония, Латвия, Кипър и Малта), чиито стопански системи разчитат на привличането на задграничен капитал и надлежно не проверяват прекомерно ревниво произхода на този капитал. Четвърто, сред националните надзорни органи има прекомерно слаба съгласуваност - в тази ситуация с Danske и датският, и естонският регулатор са знаели за казуса от години, само че всеки е сметнал, че решаването му е обвързване на другия. И най-после, приключва Дженкинс, няма единна база данни в Европейски Съюз за прането на пари.
Към тези пет основни казуса ние бихме добави и шести: в ЕЦБ е настъпило безвремие поради изтичащите мандати на няколко от главните фигури. Даниел Нуи, която е отпред на надзора, би трябвало да се отдръпна на 31 декември тази година. Трима членове на управителния съвет на ЕЦБ също си стягат куфарите: вицепрезидентът Витор Констансио към този момент го стори на 1 юни, Петер Прат си отпътува през май следващата година, Беноа Кьоре - през декември. Мандатът на самия Марио Драги е до 31 октомври 2019. Тепърва ще се водят борбите кой да ги наследи и каква политика да изберат европейските надзорни органи в бъдеще. Докато тези въпроси не получат сигурни отговори, от служителите във Франкфурт надали могат да се чакат решителни дейности в каквато и да било посока. Което прочее важи с цялостна мощ и за пътя на България към ERM II. И най-малко частично изяснява упорството, с което ЕЦБ настоя да отсрочи влизането ни в механизма с най-малко една година.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ